Георги Семерджиев, който е виновен за катастрофата с две жертви на бул. „Черни връх“ в София от лятото на миналата година, получи през април присъда от 20 години затвор, но тя е можела да бъде още по-висока. Причината това да не се е случило, е провал в обвинението на прокуратурата – тя е трябвало да обвини мъжа, че е действал самонадеяно, а не с проявена небрежност, както е в обвинителния акт.
Това се разбира от мотивите към присъдата на Софийския градски съд (СГС). Според съда държавното обвинение е трябвало да действа по друг начин. Макар и да е причинил фаталния инцидент по непредпазливост, в акта е трябвало да пише, че е действал самонадеяно – по чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс.
При формата на самонадеяност деецът предвижда настъпването на тези последици, но мисли да ги предотврати, докато при приетата квалификация на прокуратурата той не е предвиждал възможния резултат, но е бил длъжен да го направи, пише правният сайт Lex.bg.
Преди дни следствието обвини Народното събрание, че заради неприети поправки в Наказателния кодекс присъдата на Семерджиев не била максималната.
„Именно спрямо въпросната теза съдът изразява известни резерви, отчитайки, че (с оглед правото на защита на подсъдимия) не би следвало да влошава положението му, приемайки, че непредпазливостта в случая е реализирана чрез "самонадеяност". Такава теза в обвинението не е предявена и опитите тя да бъде аргументирана за първи път с присъдата, би поставило подсъдимия в по-тежко положение от това, което самата прокуратура претендира спрямо него (...) И точно по тази причина първоинстанционният съд съобрази, че следва да се придържа към формата на непредпазливост (небрежност), дефинирана спрямо това престъпление в обвинителния акт и според която в случая подсъдимият Семерджиев не е предвиждал общественоопасните последици на поведението си (смъртта на повече от едно лице), но с оглед обстоятелствата на времето, мястото и обстановката е могъл да ги предвиди“, пише в мотивите на СГС.
Припомняме, че Семерджиев бе признат за виновен по пет престъпления:
- нарушаване на правилата за движение по пътищата, като така по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице;
- за шофиране след употребата на амфетамин и метаамфетамин;
- за показване на фалшив документ от Швейцария за управление на автомобил;
- за фалшивите номера на колата;
- за притежание на метамфетамин.
Общо те правят 16 г. затвор, но съдът прецени, че трябва да увеличи общото наказание с още 4 години. Присъдата подлежи на обжалване.
В мотивите на СГС се казва, че увеличението на наказанието е, защото определеното общо наказание за всички престъпления "за пореден път би оставило у дееца чувството за ненаказаност".
Съдът не установява никакви смекчаващи вината му обстоятелства, но подчертава многото данни, които отегчават отговорността на Семерджиев - това, че е бил осъждан за разпространение на наркотици, множество пътни нарушения преди инцидента и умишлените и драстични нарушения на Закона за движение по пътищата по време на катастрофата. Друг акцент е и фактът, че двете жертви са били пометени на тротоар, където е трябвало да се чувстват по-защитени дори в сравнение с пешеходна пътека. В допълнение СГС твърди, че демонстрираното от Семерджиев чувство за безнаказаност е стигнало до своите предели, защото непосредствено преди катастрофата колата му е била с фалшиви номера и поставена светеща полицейска лампа.
В мотивите се изброяват данни за личността на Семерджиев, събрани и от показания на свидетели, според които той е употребявал редовно наркотици, бил е любител на опасното и високорисково шофиране, като често нарушавал правилата. Съдът припомня, че книжката му е била отнета още през 2008 г., след което не се е явявал повече на изпит, но пък има десетки актове и наложени наказания. Във връзка с това той твърдеше, че фалшивата му книжка е издадена в Швейцария през 2021 г., но не помни нито къде, нито пред кого е държал изпит. В крайна сметка съдът прие за доказано, че той дори не е ходил в Швейцария.
По отношение на спорния момент за това дали е извършил престъплението след употреба на наркотици, както и двете противоположни заключения на лекари в мотивите, е припомнено, че той е нямало как да бъде тестван веднага след катастрофата, защото се е укрил. След това му беше взета принудително кръвна проба. Първото заключение беше, че не са открити наркотици в кръвта му, но последвалата токсикохимична експертиза показа наличие на амфетамин. Замразената проба с кръв обаче попречи да бъде изследвана и за алкохол.
Различните заключения на експертите пък съдът обяснява с това, че в тройната експертиза е използван метод, който е значително по-чувствителен и е можел да долови метамфетамин в кръвта в количество под 70 нанограма на милилитър, допълва Lex.bg.
ОЩЕ: МВР проверява за грешка пробите за наркотици на Георги Семерджиев
